Издигната е преди много години върху основите на древно тракийско светилище. В последствие е разрушена и превърната в джамия. А най-накрая джамията е превърната в църква. В най-голямата селска църква в България. Храмът „Успение Богородично“ разказва уникална история. История за обратите и вечния кръговрат на живота. В архитектурата и стенописите и ислямът и християнството живеят заедно в хармония, която българските земи познават отдавна.

Впечатляващите стенописи на тази уникална по рода си находка разказват истории, древни, колкото кръвта ни. За наше огромно щастие, точно копие на гробницата беше пресъздадено в открития през 2009 г. Музей на тракийското изкуство, тъй като оригиналът е твърде безценен, за да бъде отворен за посетители. Освен репликата на Гробницата, в Музея могат да се видят всевъзможни и коя от коя по-впечатляващи находки от Източните Родопи, Сакар и долината на Марица.

Тази крепост си заслужава да се види. Най-добре под лъчите на изгряващото слънце, с което е свързана и цялата ѝ символика. Някои учени я класифицират като най-старото култово средище в земите на Траките, но, разбира се, подобни твърдения са крайно трудни за доказване, особено когато всичко, което е останало до днес, са камъните. Сред тях обаче ясно се отличава Храмът на слънцето, защото в скалите около него са издълбани над 150 соларни диска, а около много от тях са изрязани и слънчеви лъчи.
Тук е открита и “главата слънце”, съхранявана понастоящем в Ямболския окръжен исторически музей. Някои я оприличават на човешка фигура, а, понеже си говорим за мистериозна приемственост, други виждат в нея крилатия диск, типичен за символиката на Персия, Египет и други древни култури, оставили живи следи за нас.

Всички, за които мегалитите не са чак толкова вълнуваща гледка, ще се възхитят на внушителната късноантична и средновековна крепост “Кастра Рубра”, разположена в местността “Калето” до село Изворово. Всъщност цялата местност представлява грандиозен комплекс, обитаем още от неолита (или новокаменната епоха). От крепостта са разкрити само част от стената, две кули и входната порта, но и това е достатъчно, за да си проличи някогашното ѝ величие и стабилност, които обясняват доста дългото ѝ оцеляване в ранновизантийския период на Балканите. Днес „Червената крепост” е внушителен поклон към миналото и гледка, която със сигурност си струва.

Стоунхендж не е сам. Съвсем не. В непосредствена близост до Главан е пълно с доказателства за мистериозната приемственост между древните от всички континенти. Едно от тях от векове живее в село Българска поляна, близо до Тополовград. Според учените представлява тракийска гробница, датираща от бронзовата епоха. Според нас представлява крайно интересна гледка, независимо от това, че днес е наполовина заровен в земята.

Какво са знаели древните ни прадеди? Защо са посели своите мегалити от Европа до Америка като величествени отрицания на всемогъществото на времето? Колко общо имат българските мегалитни обекти с Келтите, които са пребивавали в района? Истината е, че още не знаем. Според учените менхирът Чучул камък е имал ритуални функции, свързани с култа към плодородието. За нас е по-важно, че всеки наш гост може сам да усети енергията му, защото е съвсем наблизо: в село Овчарово, община Харманли.

Защитената местност “Бакърлия” обхваща река Бакър дере и склоновете на Сакар – ниски скалисти масиви с много влечуги: пясъчна (турска) боа, змиегущер, пъстър смок, сухоземни костенурки и др. От земноводните се среща жабата балканска чесновница, която е включена в Червената книга. Територията е ключова за опазването на редица защитени видове птици като белоопашат мишелов, черен щъркел и малък креслив орел. От бозайниците тук живеят лалугер, благороден елен, сърна и др.